Психобиологично & Психогенеалогично декодиране

Психобиологично декодиране

Биологичното декодиране не е философия, нито идеология, а още по-малко доктрина: това е само терапевтично средство за анализ и разбиране за да ни помогне да изясним дълбоката причина за някакъв физически или психически симптом или просто за екзистенциално затруднение.
Биологичното декодиране е изкуството да помогнеш на човек да отключи самоизлекуването си.
Моето вътрешно убеждение е, че повечето болести, от най-безобидните до най-сериозните, и много от нашите екзистенциални затруднения рядко са плод на случайността или на фаталността. В действителност, природата е прекалено съвършена за да бъде болестта абсурдност или анормалност или още по-малко израз на случаен или анархичен процес.
Болестта представлява поредица от обстоятелства чиято отправна точка в повечето случаи е емоционален шок или страх, който възниква неочаквано, породен или живял в изолация и в невъзможност за разбиране: това е така наречения БИОЛОГИЧЕН ШОК.

Болестта е съвършеното решение

Болестта е напълно « био-логичен » механизъм често дължащ се на архаичен рефлекс на адаптация и преживяване управляван от нашия архаичен мозък. Колкото и невероятно да изглежда, първата цел на болестта е да ни предпази, да спаси живота ни или поне да ни накара да спечелим мигове живот давайки винаги най-доброто възможно решение за екзистенциалното ни затруднение когато за съжаление няма алтернатива. Мозъка въвежда биологична програма за преживяване, за да позволи на мисълта да намери решение. Често това е вътрешен конфликт, който е в основата на поведение или болест, но също и за нашите блокирания, фобии, компулсии, зависимости, провали или превъзходства, омрази, предпочитания, хобита, професии, симпатии или антипатии, и др.. Думата конфликт не предполага да има спор или битка, а по-скоро значително увеличение на нашето ниво на вътрешен стрес поради дълбока и несъзнателна реалност или двойственост. Когато за нещастие максималния праг на стрес е достигнат, мозъка ни е длъжен да се намеси за да ни предпази от « свръхнатоварване ». Това е една от неговите основни функции: той може да предизвика поведение или, ако това не е достатъчно, болест или психическо смущение (например депресия), всичко това е идеално и печелившо решение. От гледна точка на биологията, по-добре човек да е болен (или депресиран) отколкото умрял след свръхдоза стрес.

Болестта е обратим процес.
« Ако знаеш как да страдаш, ще можеш да не страдаш» (Деяния от Йоан, Новия Завет).
Разбира се, тъй като тези « био-логични » програми се активират при необходимост, се подразбира, че могат и да бъдат деактивирани при условие, че не са вече от полза.
Само след като осъзнаем дълбоката същност на нежеланите ни болести, затруднения и поведение, откривайки причинния спомен и решавайки конфликта, можем да се избавим от тях: от момента в който вникнем в смисъла й, болестта губи вече смисъл и следователно няма причина да съществува.

Психогенеалогия

Както сигурно сте забелязали, понякога човек може да прекара точно определена болест, да блокира или да има лошо поведение, съответстващо много точно на спомен без някога самия той да е преживял съответния драматичен шок …
Най- често конфликтния спомен произхожда от нашето семейно минало, ако някой от нашите предци е преживял конфликт или драма без да е успял да ги разреши, ние сме им носители чрез клетъчната ни памет. По този начин, несъзнателно сме подтикнати да намерим решения на този конфликт, било то под формата на болест, или чрез изборите които правим в живота : нашата съдба:
« Това което не води до съзнанието приема формата на съдба » (К.Г. Юнг).
В действителност, всички ние в момента сме точна конкретизация на сбор от памети:

• Лична памет
• Вътреутробна памет
• Родова памет
• Семейна памет
• Колективна памет
• Архаична памет

Това показва, че въздействието на « праисторията » и трансгенерационното ни наследство върху нашия живот е първоначално.
Колкото повече се чувствате съпричастни към живота си, към факта да се освободите от вашето минало, както и да освободите вашите деца от стойности и вярвания, които бихте им предали несъзнателно, толкова по-ефикасни ще бъдете.
Именно такова е моето схващане за хипнозата като средство да се освободим от неуместните програми затворени в несъзнателното. Всеки проблем, бил той физически, психологически, емоционален, е програма която е оставила отпечатък в момент на емоционален шок преживян от въпросния човек, или негов роднина, или прародител. Мозъка, в тази част която наричаме несъзнателното не може да направи разлика между момента в който програмата е въведена като « спасителна част » и сегашния момент когато програмата е неуместна.